Хари, в министерството току-що дойде Дъмбълдор, опитва се да намери изход от положението. СТОЙ У ЛЕЛЯ СИ И ВУЙЧО СИ. НЕ ПРАВИ ПОВЕЧЕ МАГИИ. НЕ ДАВАЙ НА НИКОГО МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА.Артър Уизли
Мислите му препускаха като обезумели Можеше да избяга с риск ония от министерството да го заловят, можеше и да стои тук и да чака да дойдат. Изкушаваше се много повече от първото, ала знаеше, че господин Уизли му мисли само доброто пък и Дъмбълдор беше намирал изход от положения, далеч по-неприятни от сегашното.
Добре, размислих рече Хари, оставам.
Свлече се тежко на стола при масата и се извърна към Дъдли и леля Петуния. Семейство Дърсли бе доста стъписано от внезапната промяна. Леля Петуния стрелна с отчаян поглед вуйчо Върнън. Жилата върху моравото му слепоочие туптеше по-силно от всякога.
Кой ги праща тия проклети сови? ревна той.
Първата беше от Министерството на магията, съобщиха ми, че ме изключват отвърна спокойно Хари.
Наостри уши, за да чуе, ако представителите на министерството се задават вече, пък и беше по-лесно и безболезнено да отговаря на въпросите на вуйчо Върнън, отколкото да го гледа как беснее и крещи.
Втората беше от бащата на моя приятел Рон, работи в министерството.
Министерство на магията ли? ревна вуйчо Върнън. Такива като теб в правителството! Сега я втасахме. Нищо чудно, че държавата отива на кино.
Хари обаче не отговори и вуйчо Върнън го изгледа кръвнишки, сетне избълва:
И защо те изключиха?
Защото направих магия.
ТАКА СИ И ЗНАЕХ! продължи да фучи вуйчо Върнън и стовари пестник върху хладилника, който се отвори:
отвътре изпопадаха нискомаслените закуски на Дъдли и се разпиляха по пода. Призна си най-после! Какво направи на Дъдли?
Нищо отсече Хари вече не толкова спокойно. Не аз, а
Ти, ти изпелтечи най-неочаквано Дъдли и вуйчо Върнън ведно с леля Петуния дружно замахаха на Хари да млъкне, след което се надвесиха над ненагледното си синче.
Кажи, синко подкани вуйчо Върнън, какво ти направи?
Кажи ни, миличко изшушука и леля Петуния.
Насочи магическата пръчка към мен изфъфли момчето.
Точно така, насочих я, но не съм я използвал подхвана гневно Хари, ала не успя
МЛЪК! ревнаха в един глас вуйчо Върнън и леля Петуния.
Продължавай, синко призова отново вуйчо Върнън, а мустаците му се наежиха още по-заплашително.
Тъмно отвърна дрезгаво Дъдли и пак потрепери. Стана тъмно като в рог. И после чух разни неща. Вътре в главата си.
Вцепенени от ужас, вуйчо Върнън и леля Петуния се спогледаха. Ако сред всичко, което най-много мразеха на тоя свят, магията заемаше първото място, а след нея се нареждаха съседите, нарушаващи повече от самите тях забраната да се поливат дворовете, в десетката на най-омразните им неща без съмнение влизаха и перковците, чуващи гласове. Вуйчо Върнън и леля Петуния очевидно бяха на мнение, че Дъдли губи разсъдъка си.
Какви неща чу, бонбонче? простена леля Петуния, пребледняла като платно и готова да ревне.
Ала Дъдли явно не можеше да каже. Потрепери за кой ли път и поклати топчеста русолява глава, а колкото до Хари, той изпита известно любопитство въпреки вцепенението и страха, обзели го след появата на първата сова. Дименторите знаеха как да те накарат да изживееш наново най-страшните мигове от своя живот. Какво ли е трябвало да чуе този разлигавен глезен дебелак?
А как падна, момчето ми? попита вуйчо Върнън както никога тихо, все едно говори на болник.
П-препънах се рече разтреперан Дъдли. И тогава
Той махна към широките си като буре гърди. Хари го разбра. Братовчед му си беше припомнил лепкавия студ, изпълващ белите ти дробове, докато дименторите изсмукват от теб надеждата и щастието.
Ужас! изграчи Дъдли. Студ. Страшен студ.
Ясно рече вуйчо Върнън уж спокойно, а леля Петуния пипна притеснена Дъдли по челото да не би да е вдигнал температура. После какво стана, Дъденце?
Имах чувството имах чувството, че че
Че никога вече няма да бъдеш щастлив притече му се на помощ Хари.
Точно така пророни Дъдли, все тъй разтреперан.
Така значи! каза вуйчо Върнън с глас, възвърнал си изцяло страховитата мощ, после се изправи. Направил си на сина ми някаква шантава магия, за да чува гласове и да си втълпи, че е обречен на злочестини.
Колко пъти да ти казвам? подвикна Хари, вече ядосан. Не съм го направил аз! Направиха го двама диментори!
Двама какви какви са тия ди дивотии?
Ди-мен-то-ри изрече бавно и ясно Хари. Цели двама.
И какво, да го вземат мътните, представляват тия диментори?
Охраняват тъмницата за магьосници Азкабан отвърна леля Петуния.
Тези думи бяха последвани от две секунди кънтящо мълчание, после лелята затули с длан устата си, сякаш се е изтървала да изрече скверна ругатня. Вуйчо Върнън я зяпна невярващо. Мислите на Хари запрепускаха като обезумели. Първо госпожа Фиг, сега и леля Петуния!
Ти пък откъде знаеш? попита я изумен.
Леля Петуния изглеждаше много възмутена от самата себе си. Стресната, погледна гузно мъжа си и поотпусна длан, при което се видяха конските й зъби.
Чух когато онзи ужасен хлапак й каза за тях преди много години изпелтечи тя.