Вежинов Павел читать онлайн 2 стр.

Альберт Иванов, Евгений Карелов РЕБЯТА, Я ЖИВ!

ПОВЕСТИ[1] Каждый общественно значимый этап в жизни того или иного народа видоизменяет и обогащает идейнотематический круг произведений литературы, предлагает подчас совсем новый или существенно обновленный подход к

Павел Вежинов1 Молодой человек со смуглым широким лицом медленно спускался по лестнице « Большой механы» На пороге он на миг остановился и осмотрелся Хотя ресторан был новым и пользовался хорошей репутацией, молодой ч

Павел Вежинов ПЪРВА ЧАСТВсички „ Хилтон“и по света са еднакви — като брадавици, като майски бръмбари, като лалета Някаква подобна нелепа мисъл се въртеше в ума на едрия мъж в спортен костюм, който седеше във фоайето Н

Павел Вежинов Первая часть Мрак – мрак вне времени и пространства Так человек обычно представляет себе любое несуществование, но это – одно из самых малых его заблуждений Потому что и мрак – существование, и где бы ты

Гарри Уолтон Тот, кто всегда возвращается Каждый раз, когда фары прорезали ночную тьму, Шмидт с надеждой поднимал голову, а его дочь автоматически вытирала и без того сухие стаканы. — Я думаю, ктонибудь наконец останови

Павел Вежинов1 Вече втори ден — по нашите земни часовници — „ Сириус“ се въртеше около тая проклета Луна, червена и гладка като огромен детски балон Всъщност наричахме я Луна само защото не знаехме какво друго име да

Павел Вежинов1 Сънуваше в тоя миг зелено небе с чисти и нежни облаци, които спокойно се носеха над безкрайната равнина Сънуваше кафяви скали, всред които блестеше като синьо око малко планинско езеро Сънуваше червени п

Павел Вежинов ПЪРВА ЧАСТ1 И тогава Неси се видя за пръв път всред ледените води на океана, толкова сини и плътни, колкото не е дори небето в найстудените зимни дни, в найясните утрини Всичко трептеше от студа, водата искр

Павел Вежинов Тоя звук — тъмен, дълбок и нежен — беше първото нещо, което достигна до моето помътено съзнание Той беше толкова жив и в същото време толкова чужд и далечен, че неволно почувствувах как сърцето ми потрепе

Павел Вежинов За пръв път пристигнах на тая малка курортна гаричка, закътана между жълти, голи хълмове и синеещи лозя Стоях край прозореца и усещах как скуката леко, като парите на локомотива, започва да замъгля моето д

Приключенческий детектив о том, как маленькие пионерыразведчики выследили группу шпионов, работавших на западные спецслужбы.

За пръв и последен път се видях с тоя странен човек точно преди десет години Много добре помня тоя ден, който трябваше да бъде първият ден на пролетта Времето беше чисто мартенско — духаше остър ветрец, който прехвърляше във въздуха редки студени снежинки Небето бе оловносиво като през найпротивните

ПРЕДГОВОР Често литературните критици твърдят в своите отзиви и рецензии, че поредната книга на някой писател съдържа неминуемо автобиографични елементи — както и всичките му предишни творби, — че едва ли не той, авторът, пише цял живот книгата на своя собствен живот — разбира се, непрестанно допълв